Флора
Гори
Голямото разнообразие от условия в НП “Пирин” са обусловили забележително растително разнообразие. В състава на горите участват 16 дървесни вида, като някои от тях са локални и Балкански ендемити, други са с особено консервационно значение или представляват едни от най- големите запаси на съответния дървесен вид в Европа или в България. С най- голямо площно участие е клекът, следван от бялата мура, белия бор, смърча, елата, черния бор и черната мура от иглолистните представители, и букът от широколистните. Средната възраст на горите в НП Пирин е 85 години, като най- голям е дялът на горите с възраст над 140 години.
- Бяла мура(Pinus peuce)- представлява съществен интерес от консервационна значимост. Бялата мура е балкански ендемит, което означава, че е вид който се среща само на Балканския полуостров. Бялата мура заема 23.4 % от залесената площ на НП “Пирин”. Среща се от 1 400 до 2 100 м. н. в., издържа на температура до – 45”С и на силен вятър. Тя е вид от семейство Борови(Pinacea). Бялата мура е дърво, което достига до 35м. височина и над 50- 60см. в диаметър. Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, събрани по 5 в снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са жълтеникави реси, които се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите – жълтокафяви, цилиндрични по форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Растежът в млада възраст е бавен, но в последствие се ускорява и достига висока продуктивност. Освен като източник на ценна дървесина, от Бялата мура се добива балсамова смола с ценни качества във фармацефтичната промишленост. Бялата мура е включена в Червената книга на световнозастрашените видове.
- Бял бор(Pinus silvestrys)– заема предимно южни слънчеви изложения с надморска височина до 2 000 м.Той е светлолюбив вид, издържа на ниска температура, но е взискателен към атмосферната влажност. Представител на семейство Борови(Pinacea). Белият бор заема 22.4 % от залесената площ на НП “Пирин”. Стъблото на този дървесен вид достига до 48м. височина и дебелина до 1м. в диаметър. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години.Листата са събрани по 2 в брахибласт и са разположени спираловидно по клоните. Старите борове имат дебела напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда като олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета. Младите шишарки са пурпурно- червени, а узрелите са сиво- кафяви. При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат балсам, т. е. ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване. Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за белодробни заболявания.
- Смърч(Picea abies)– заема до 10.3 % от залесената площ на НП “Пирин”, като това са предимно влажни местообитания до 2 000м. н. в. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 cm. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите са по-къси.
Смърчът цъфти през май—юни. Шишарките му са увиснали надолу. Узряват през октомври. Семената са заострени и имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, не може да поникне. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин С.
- Обикновена ела(Abies alba)– заема до 5.2 % от залесената площ на НП “Пирин”. Среща се в местообитания от 300 до 2 000м. н. в. Представител на сем. Pinacea, като елата се явява един от най- топлолюбивите и валголюбиви видове от иглолистните. Височината на стъблото достига до 75м., а диаметърът до 2м. кората е гладка и бледосива до 40- 50 годишна възраст, а по- късно се напуква плочковидно и придобива червено- кафяв цвят. Клоните на младите дървета са покрити с къси власинки. Листата са разположени поединично и са захванати към основата чрез дисковидно разширение в основата. Отгоре листата са тъмнозелени, а отдолу са светлозелени и имат две бели ивици. Мъжките репродуктивни органи са реси. Те достигат дължина 1см. Женските са шишарки, имат цилиндрична форма и достигат до 20- 30см. дължина. В млада възраст вида расте бавно, като с течение на времето растежа се усилва. Освен като източник на дървесина, елата е ценен селскостопански вид. Кората служи за получаване на танини, смола и багрила. От листата и шишарките се извличат етерични масла, като листата са богати и на витамиин С. Черен бор(Pinus nigra)- заема по- ниските части от НП “Пирин” разположени предимно в северната част( парков участък „Баюви дупки“) и заема 4 % от залесената площ на парка. Среща се на места от 400 до 1 500м. н. в. Този дървесен вид е светлолюбив, топлолюбив и невзискателен към почвата. Понася както високите температури през лятото, така и ниските през зимата. Представител е на сем. Борви(Pinacea). Достига на височина до 40м., а на дебелина до 2м. кората на стъблото е дебела, напукана, сива. Листата са събрани по 2 в брахибласт, тъмнозелени на цвят, твърди с жълтеникаво и остро връхче. Мъжките генеративни органи са реси, а женските шишарки са с яйцевидно- конична форма дълги 4- 8см. Има много издръжлива дървесина при липса на кислород, затова се използва за подземни и подводни строежи. Лисата са богати на витамин С и йонизират въздуха.
- Черен бор(Pinus nigra)- заема по- ниските части от НП “Пирин” разположени предимно в северната част( парков участък „Баюви дупки“) и заема 4 % от залесената площ на парка. Среща се на места от 400 до 1 500м. н. в. Този дървесен вид е светлолюбив, топлолюбив и невзискателен към почвата. Понася както високите температури през лятото, така и ниските през зимата. Представител е на сем. Борви(Pinacea). Достига на височина до 40м., а на дебелина до 2м. кората на стъблото е дебела, напукана, сива. Листата са събрани по 2 в брахибласт, тъмнозелени на цвят, твърди с жълтеникаво и остро връхче. Мъжките генеративни органи са реси, а женските шишарки са с яйцевидно- конична форма дълги 4- 8см. Има много издръжлива дървесина при липса на кислород, затова се използва за подземни и подводни строежи. Лисата са богати на витамин С и йонизират въздуха.
- Черна мура(Pinus heldreichii)– среща се предимно върху варовити терени, от 1 200 до 2 000м. н. в. и заема 3.9% от залесената площ на парка. Представител на сем. Борови. Листата на този вид дърво са игловидни („иглици“) и са събрани по 2 в снопче. Те са тъмнозелени и дълги около 10 cm. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича „брониран бор“ (Panzernkiefer). Шишарките на този вид приличат на тези на черния бор, но се отличават по два признака:
1. Шишарковите люспи на черната мура са оцветени еднакво от външната и от вътрешната страна, докато тези на черния бор от външната страна са черни, а от вътрешната — кафяви.
2. Освен това, шишарките на черната мура преди узряване са виолетови, а след узряване — светлокафяви и нямат специфичната лъскавина, която имат шишарките на черния бор.
Черната мура живее дълго — най-старото дърво от този вид в България е Байкушевата мура над „Бъндерица“ в Пирин, която е на 1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда Костадин Байкушев, който е направил първите измервания на възрастта й̀ в началото на 20 век. В България черната мура расте само в планините Пирин и Славянка. Общото разпространение на този вид обхваща Балканския полуостров, поради което се нарича „балкански субендемит“
- Клек ( Pinus mugo)– среща се по високите чати от НП “Пирин”- до 2 700м. н. в. и заема най- голям дял от залесената площ на парка- 25.8 %. Клекът е вид бор с тъмнозелени листа са събрани две по две и имат дължина 3-7 cm. Зрелите женски шишарки са дребни (2,5-5,5 cm) с яйцевидна форма. Той е изключително бавнорастящ вид, светлолюбив, студоустойчив и добре се развива при ниски температури.
- Бук ( Fagus silvatyca)– заема сравнително ограничена територия от площта на парка- 4.8%. Среща се до 1700 м.н. в. Представител е на сем. Букови ( Fagacea). Характерни особености на всички тях са сивата гладка кора и едрите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им са прости, с къса дръжка, разположени последователно по клонките. Те са разнообразни по форма – яйцевидни (т.е., най-широки в долната част), елипсовидни (най-широки в средата) до обратно яйцевидни (най-широки в горната част). Жилкуването е просто, обикновено 5-7 (9) двойки странични жилки. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в сферично съцветие, а женските по няколко на обща дръжка. Опрашването е от вятъра. Плодовете са разположени по 1-2, рядко повече, в плодна купула (лат. cupula). След узряване на плодовете, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те са тип „орех“, с кафява вдървеняла обвивка, тристенни и тъй като са много специфични, имат собствено название „букови жълъди“. Вътрешната част „ядката“ е богата на скорбяла и мазнини и с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фагин и др.), поради което, ако се консумират сурови в по-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски животни. Дървесината намира широко приложение в строителството, мебелното производство, целулозно- хартиената промишленост. Освен като източник на ценна дървесина, буковите гори имат неоценимо значение със своите водорегулиращи, почвозащитни, противоерозионни и др. полезни функции.
Галерия Байкушева мура
Галерия "Вековни дървета"
Висши растения
На територията на НП Пирин са установени общо 1341 вида и вътревидови таксони, които принадлежат към 486 рода от 96 семейства.
Анализът на флорните елементи показва, че флората на Парка е запазила до голяма степен автохтонния си облик. Рудералните и плевелни елементи са малко.
Пиринската флора се характеризира с висок процент на ендемични (местни) видове. Присъствието на ендемичния флорен комплекс на територията на Парка е съсредоточен главно в северната част, но някои от ендемичните видове, особено балкански имат широко разпространение из целия Парк. В НП „Пирин” се срещат 17 локални, 36 български и 110 балкански ендемита.
Локалните ендемити растат единствено в Пирин и никъде другаде по света!
Такива са Пирински мак (Papaver degenii ), Урумов и Кожухаров окситропис (Oxytropis urumovii, O. kozhucharovii), Йорданово зеле (Brassica jordanoffii), Пиринска песъчарка (Arenaria pirinica), Пиринска злолетица (Erigeron vichrensis), Давидов лопен (Verbascum davidoffii), Яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae), Пиринска мащерка (Thymus perinicus).
По- интересни от българските ендемити са Фердинандова гъшарка, Урумов кривец, Българско вятърче, Костова тлъстига. Балканските ендемити са много на брой, като някои от тях са често срещани видове.Такива са например златистата кандилка, дребнолюспест карамфил, балкански зановец и редица други.
Много от растенията са редки и защитени. Общо 76 вида, срещащи се в НП „Пирин” са включени в Червената книга от 2011г. Общият брой на защитените от закона видове е 165.
Лечебни растения
За територията на НП “Пирин” са установени 446 вида, отнесени към 69 рода от 83 семейства.
Дирекция НП”Пирин” е картирала всички находища на лечебните растения на територията на Парка.
От установените общо 182 вида лечебни растения, 2 са включени в списъка на ендемитите (балканска пищялка и пиринска мащерка като част от Thymus sp. diversa), един е реликтен вид Orchis pallens (като част от Orchis sp. diversa), 10 вида са включени в Червената книга на България, 22 са защитени от закона за лечебните растения. От видовете, включени в Червената книга на България и защитените от закона, най-голямо разпространение имат петнистата тинтява (Gentiana punctata L.) и златовръх (Rodiola rosea L.), а мечото грозде е локализирано в района на х. Яворов.
Гъби
Установените в Пирин таксони се отнасят към 3 отдела (Myxomycota, Ascomycota и Basidiomycota), 5 класа, 18 разреда, 61 семейства, 143 рода и 376 вида. По отношение на екологичните си особености и спецификата на субстрата (гостоприемника), установените макромицети в Парка се разпределят в две основни групи: сапротрофи, усвояващи мъртва органична материя, и биотрофи, развиващи се върху живи растителни организми.
Броят на консервационно значимите видове гъби в НП „Пирин” възлиза на 26 вида.
В НП “Пирин” се развиват редица гъби с превъзходни вкусови качества като: Agaricus arvensis (анасонова печурка), A. silvaticus (кафява горска печурка), Boletus edulis (обикновена манатарка), B. pinophillus (борова манатарака), Cantharellus cibarius (пачи крак), Lepista nuda (виолетка), Macrolepiota procera (сърнела), Marasmius oreades (челядинка) и др.
